Отдавна обмислям да направя блог за книги. Освен да готвя обожавам и да чета. Така че защо не. Жалкото е че няма да мога да направя ревю на вече прочетени преди време книги, които са ме впечатлили. Но вече спомените и емоциите уви не са толкова пресни. Така че започвам с най-прясно прочетената. Отдавна се каня на Оруел, особено след 1984. Никога не съм била голям почитател на комунистическия строй и съм щастлива че е залязал преди да порасна достатъчно че да го помня. Обаче трябва да има нещо, което да ни напомня защо не трябва да го допуснем да се завърне отново. Така че и двете книги са направо настолни. Ако някой някого си помисли че би било много хубаво или че е било. За жалост на не малко хора мозъците са им добре промити. На тях също може би биха им били от полза. Може пък и да блесне светлина в тунела.
Книгата описва една ферма, в която животните решават да направят революция и да изгонят господаря тоест човека. Те са подтикнати от прасетата с обещания за светло бъдеще. Бъдеще в което за всички ще има нужното . Че всички ще са равни. Революцията успява. И тук започва интересното. Оказва се че '' Всички животни са равни, но някои животни са по-равни'' Тоест правилата всъщност не важат за всички. А всъщност самите правила се пренаписват спрямо моментните нужди на по-равните. И нови управляващи са прасетата, което е добре замаскирано като грижа и мислене за доброто на цялата ферма. От което произлизат редица привилегии, замаскирани като нужда. Уж всичко в името на общото благо-те мислят повече и имат нужда от повече. За кой мислят- за всички. Откриват ли прилики с нещо което вече е съществувало някога , някъде? Приликите никак не са случайни. А романът е писан още преди 1948. Не знам дали да нарека Оруел пророк или какво. Истината е обаче, че книгата трябва да ни отвори очите. Какво ни очаква ако допуснем отново този строй да навлезе в живота ни. Замаскиран като това всички да бъдем равни. Жалко, но това няма как да стане. И ще ви обясня защо. Лекарят учи над 10 години. Спасява животи. Някак приравняването му с чистача, който зорлем е избутал средно от мързел не е редно. Но да се върна все пак на книгата. Няма да разкривам твърде много от нея за да я прочетете все пак. Но се сещам за епизода с коня, който цял живот вярваше в идеята за прекрасното ново общество и работеше до последен дъх за постигането му. А накрая когато вече стана неспособен повече да работи беше откаран в кланицата. На другите животни беше хвърлен прах в очите как колата на касапина всъщност е купена от ветеринаря. Плашещо е че това се случва постоянно днес. хората забравят бързо, не се интересуват от нищо извън удобния си малък свят. Ние сами допускаме най-големите злини, като си затваряме очите пред тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар